Prince of Darkness

Аз Джон Карпентър много го уважавам. Като ученик гледах Escape from New York на касета VHS с култовите преводачи от едно време, големи работи. После съм ходил на They Live в неотопленото добричко кино "Родина" при минус 20 градусов студ. В киното ще да беше около нулата, но с кеф си изгледах филма. The Fog, The Thing и Christine гледах като студент на видео, както и Body Bags. Май заедно с последните 4-5 фенове на Карпентър, на един таван до зоологическата градина в София, много ракийка се изпи тогава и много филми се изгледаха по 5 пъти.
Memoirs of an Invisible Man ми хареса главно заради тогавашната Дарил Хана (много хубаво момиче), но чак години по-късно разбрах че бил на Джон Карпентър. Всъщност това си е холивудски проект, не му е много в стила. Vampires и Ghosts of Mars също съм ги гледал на кино, много добри, а за In the Mouth of Madness нищо не казваме, само Event Horizon на Пол Андерсън може да се мери с него.
Escape from LA беше в кино Влайкова, прожекция с 5-6 зрители. Всъщност все на такива попадах, нещо няма много фенове моя любим режисьор.
Prince of Darkness - тогава го гледах в кино Сердика в София с гадже и никога преди или след това не ме е било толкова страх. Ако щете вярвайте, но ме беше страх даже да я изпратя, т.е. да сляза на предната спирка на 280 в Студентски град. Наложи се обаче, защото нея я беше страх още повече.
Скоро смятам да изгледам старите неща, които съм изпуснал - Halloween, Assault On Precinct 13, Dark Star. По-скоро не е имало как да ги гледам преди пиратската ера.
С Big Trouble in Little China съм обречен, няколко пъти се случва да започвам да го гледам и все завършва с някаква тежка софра и дружките ми пияници не щат и да чуят за Джон Карпентър и Кърт Ръсел. Всички останали филми съм гледал по 5-6 пъти, но не смятам да оставя това така.